Откъде произлизат имената на месеците?

В множеството европейски езици, имената на месеците имат общи корени. Задавали ли сте си някога въпроса-  защо названията им са такива? 

Всъщност имената на месеците произлизат от древния Рим. В календара си римляните са използвали т. нар. “Година на Ромул”, която се е състояла от 10 месеца. Започвала е с месец март – месеца на Бога Марс, бащата на Ромул според легендата. 

Времена, календари, недоразумения

Каква ирония! Месецът, посветен на най-мъжественият от всички богове – Богът на войната Марс, ние българите сме нарекли Баба Марта! Може би затова Марс да ни е сърдит? Дали и той на свой ред не си прави майтап с нас, поставяйки ни в незавидна позиция на губещ в историята и в дипломацията, независимо от спечелените битки!

В Годината на Ромул септември е бил е бил седми месец тъй като, броенето е започвало от март. Коренът на названието на септември, произлиза от “септем”= 7, на октомври, явяващ се осми месец в календара на древните римляни, произлиза от “окто”= 8, ноември става девети месец от “новем”= 9, а декември последния месец от годината е десети от “децем”= 10. Добре, че повечето хора не говорят латински, защото в противен случай объркването щеше да е тотално!

В жизнеописанието на втория римски цар Нума Помпилий Плутарх се разказва, че в редуването на месеците не се е спазвал никакъв порядък. В някои месеци е нямало даже и 20 дни, а в други цели 35 и дори и повече. Жреците – понтифици определяли кога започва и кога завършва съответния месец и имали право да въвеждат допълнителни месеци по собствена преценка. 

Корупцията  е изобретена още в древността

Върху продължителността на месеците, както и върху въвеждането на допълнителни месеци е влияел и политическият натиск, както и цената на заплащането на съответните “услуги”. Дион Касий разказва, през 50-та година преди Христа трибунът Курион се опитва да склони жреческата колегия да въведат допълнителен месец и с това да увеличат годината и времето на неговата магистратура като трибун.

По това време Цицерон е назначен за наместник в Сицилия, което вероятно не е било по вкуса му. Той е искал вместо да изпълнява своите задължения на отдалечения остров, по-скоро да се върне в Рим. В писмо до Атик, той го моли да употреби своето влияние и да не допусне през текущата година да бъде прибавен допълнителен месец.

Така вследствие на произволно добавените месеци и дни към календара, празникът на жътвата вече не съвпадал с лятото, а  празникът на плодородието не бил през есента. 

Гай Юлий Цезар ли е измислил Юлианския календар?

Задължението да отстрани безпорядъка от календара се е паднало на Гай Юлий Цезар. Така по негова заповед александрийският математик и астроном Созиген, създава юлианския календар, който е в основата на използвания и днес календар. Разбира се, това не е било нещо ново за времето. Били са известни много по-съвършени образци на календари, завещани от древността и Созиген  е имал от къде да преписва. 

Според неговият календар, годината продължава 365,25 дни и за свеждането й до кръгло число от 365 дни се въвежда високосен месец, който на всеки четири години получава допълнителен ден.

Созиген добавя два допълнителни месеца в годината. Януари е посветен на бога на началата Янус, февруари е месецът на пречистването от прегрешения (“фебруум” = пречистване). Следват месеците март – свързан с Марс, април – с Венера – елинската Афродита. Названието на месец май произлиза или от името на местната италийска богиня Майя или от името на Майя – майка на Меркурий. Юни е посветен на богинята Юнона (елинската Хера), съпруга на Юпитер. Месец юли е кръстен на Гай Юлий Цезар. Следващият император Октавиан Август сам се удостоява с честта, месец август да носи неговото име.

Императори след него, също се опитват да станат кръстници и патрони на месеци, но тяхното влияние не трае по-дълго от техния живот и власт, който в резултат на политически интриги често е бил доста кратък. 

Така деветият месец от нашия календар – септември, продължава да се нарича седми, десетият – октомври носи името осми, единадесетият е кръстен на цифрата 9, а дванадесетия е посветен на числото 10.

А ние даже не подозираме колко смешно е всичко това!